Иван Георгиев Тодоров
14.05.1948 — 22.03.2024
„Обичаше градината, морето и смеха на внуците си.“
Разгърнете историятаИсторията,
която остава.
За малките радости.
За обичта.
За всичко, което помним.
В неговата градина винаги имаше място за още едно цвете. А на масата — за още един човек. Така помним Иван: с навити ръкави, тиха усмивка и време за всички.
Роден през 1948 г. край Тетевен, той отрано се научи да прави нещата с ръцете си. Работеше като майстор, но най-важното, което създаде, беше домът. През 1971 г. се ожени за Мария и заедно отгледаха две деца.
Летата миришеха на домати от градината. Неделите започваха с кафе на двора, а пътуванията до морето — с препълнен багажник и смях. Внуците му още помнят как ги учеше да карат колело и да поправят счупеното.
От него ни останаха малки, важни неща: да пазим думата си, да помагаме без да чакаме да ни помолят и да се радваме на обикновените дни.
Страници от семейния албум.
Докоснете снимка, за да я разгледате отблизо.
Обичта има много гласове.
Няколко думи. Една случка. Спомен, който стопля.
Липсваш ни всеки ден, тате. Градината цъфти, точно както я остави. Пазим всичко, на което ни научи.
Още помня как ме научи да карам колело. Тичаше до мен, докато вече можех сам. Благодаря ти за всички тези малки, големи неща.
Примерните послания са част от измислената история. Във вашия мемориал вие одобрявате думите на близките преди показване.